За да се управлява страната успешно, безспорно се изискват ред качества, обикновено наричани държавнически познания, широка ерудиция и умение да се подбират кадри, които общо да осигуряват управленската компетентност. Тези качества са задължителни за всички членове на правителството, но най-вече за неговия ръководител. Нашата млада демокрация, обаче, показа, че на първо място в очите на избирателя стои харизмата на политика, а не преценката за неговите държавнически качества. Това води страната по хлъзгавия път надолу за икономическото състояние, за благосъстоянието на преобладаващата част от народа, за образователното ниво и обществения ред.
В развитите демокрации, където “лидерски партии” нямат място, партийните ръководства не могат и не си позволяват да избират за ръководните постове в държавата хора със слаба компетентност за сметка на голяма харизма. Към това се прибавят и законови (и то реално действащи) ограничения за партийни назначения в държавния апарат за сметка на компетентни и професионално подготвени кадри.
За жалост, у нас нещата стоят наопаки – за 10 години на власт идват два пъти чисто лидерски партии, при които идеологията е само декларативна и в течение на управленския мандат виждаме само неуспехи в управлението и обогатяване на една котерия от приближени на лидера.
Какво показват последните две години:
- Бюджетната политика се подчини на запазване на нисък дефицит не за сметка на ограничаване и намаляване на управленските разходи, а за сметка на не плащане на държавните задължения към бизнеса. Към това се прибави и замразяване на заплатите и пенсиите без оглед на инфлацията и в резултат - снижаване на вътрешното потребление, а от там удар по реалната икономика, увеличаване на безработицата и икономическата емиграция от страната. На фона на тази нерадостна картина виждаме едно сериозно увеличение на социално-икономическото неравенство в обществото. Една илюстрация на това са публикуваните неотдавна данни за движението на банковите депозити на населението – нарастване на големите банкови депозити на малък брой хора и намаляване на малките но многобройни депозити. Управлението на страната не се вълнува от бедственото състояние на малкия бизнес, който при пазарните икономики е основната опора на обществената стабилност.
- В здравеопазването всички виждаме че цари хаос, независимо колко министри се сменят. Виждаме не до финансиране на здравните заведения, намаляване на дела на средствата за лекарства отпускани от НЗОК и прибиране на средствата от здравното осигуряване за да се запълни дупката зейнала във фискалния резерв на страната. Здравната система въведе увеличение на т.н. “потребителска такса” за здравно осигурените граждани, както при личните лекари така и при болничното обслужване. С други думи гражданите си плащат здравните осигуровки, държавата прибира голяма част от тях и ги кара да плащат повече за лекарства и здравно обслужване. Това може само да се нарече управленско безсилие и безпардонно отношение към населението.
- Туристическата индустрия за България придоби нарастващо значение, особено в годините след присъединяването на страната към ЕС. Предприемачите своевременно оцениха очерталите се възможности пред този бранш и насочиха там значителни инвестиции. Нужно и особено важно беше, в този период, държавата да осигури ръководство, координация и контрол на процесите на развитие и осигуряване на междуведомствено съдействие за да се постигне, както запазване на екологията, така и качеството на туристическият продукт. Това можеше да се постигне само с управленска структура с ниво адекватно на ведомствата, с които се изисква координация – регионално, транспорт и съобщения, земеделие и култура. Вместо това туризма остана в периферията на вниманието на едно мега-министерство, а се направи министерство на спорта. Известно е, че страните с високи достижения в спорта нямат министерства на спорта, но страните с развита туристическа индустрия имат солидни структури за съдействие, координация и контрол на туристическата индустрия. Ето защо няма защо да се изненадваме от огромния провал на реномето на нашия туризъм при важния руски пазар. Според мен, персоналната вина на министър Трайков е твърде незначителна при установената отгоре структура за упражняване на държавната политика в туризма. Свидетели сме, също така, на голямо пренебрегване на екологическите изисквания при изграждането на туристическите обекти, както по морския бряг, така и в планинските курорти.
Нито една страна в света няма излишен интелектуален потенциал за да го разпилява и противопоставя в множество политически образувания. Това в най-голяма степен важи за България. За да имаме прогрес, у нас трябва да има силна лява партия и силна дясна партия, които да се състезават с идеи и реформаторски виждания. Това у нас сега липсва и на власт е лидерската партия ГЕРБ, която явно няма управленската компетентност нужна на страната.
Нека не виним българския избирател – той просто не гласува при тази разпокъсаност на политическите образувания.Това не се ли осъзнае от българските политици и остане ли на власт ГЕРБ още дълго – тежко ни.
Стоян Жулев
15 септ. 11 г.
