· ГЛОБАЛИЗАЦИЯТА - като средство за разширяване на обхвата на пазарите за продукцията на развитите индустриални страни. Новите пазари наистина играеха съществена роля за износ на сврахпроизводството извън пределите на собствените страни. По този начин, макар и временно, в тези страни се постигаше баланс на вътрешното потребление на стоки и покупателния фонд на населението, въпреки високата принадена стойност на труда, заедно с това и баланс на пазара на труда.
Разбира се, за да има платежно търсене в разширените пазари, финансовите институции на развития капитализъм щедро кредитираха тези пазари. Създаваха се специални държавно гарантирани застрахователни институции за застраховане на износа на капитали и стоки със специфични застраховки, отнасящи се за конкретните страни от разширяващия се глобален пазар.
Заедно с това държавите и особено САЩ провеждаха и съответни военно-страгегически мерки за поддържане сигурността на новите пазари.
Естествено за поддържането на платежоспособността на новите глобални пазари се разчиташе на внос от тях преди всичко на суровини и отчасти на евтин труд в установяване на особено трудоемки производства, прилагащи ниско-квалифиран труд и производства замърсяващи околната среда . Много от големите химически концерни на развитите индустриални страни запазиха в централите си развойните си и научно-изследователски звена и изнесоха замърсяващите производства в новите пазари. Сумарно взето, за определен исторически период, тези процеси на глобализацията дадоха на идустриалния и на финансовя капитал на развитите страни допълнителен и то значителен принаден продукт от операциите в новите глобални пазари, без да се засилват вътрешните диспропорции между принадения продукт и вътрешното потребление.
Наред с положителните ефекти от глобализацията за големите индустриални страни, ставаме свидетели на изчерпването на този ресурс за безкризисно развитие на тези страни по простата причина, че новите пазари не развиваха адекватна собствена икономическа платежоспособност и в резултат дойде “дълговата криза”. Най-напред дълговата криза се прояви в най-слабите икономики на Африка и Латинска Америка, а в наши дни и в южна Европа.
· КРЕДИТИРАНЕТО НА ПОТРЕБЛЕНИЕТО беше вторият важен стълб на политиката за притъпяване на кризата на свръхпроизводство по марксовата формула. За потребителските стоки беше широко развит механизмът на кредитните карти и лизинговото кредитиране, а за недвижимите имоти – ипотечното кредитиране. Не ще и дума, че за няколко десетилетия широкото кредитиране утилизира принадения продукт с нов финансов ресурс на вътрешното потребление. За известен период от време всичко изглежда прекрасно “...и вълкът сит и агнето цяло...” – стоките се реализират, индустрията и строителството формират високи печалби, но широките маси затъват в дългове и за да ги връщат, естествено трябва да свият потреблението и този процес води най-напред до намаляване на работни места, а в последствие до т.н. “лоши кредити” и фалити по цялата вертикала до върха на финансовите институции. Това се видя най-напред във водещата развита икономика на САЩ, а в последствие се разпростря в цялата глобализирана пазарна икономика.
Като казваме в цялата глобализирана пазарна икономика, обаче не сме съвсем прави. Има развити индустриални икономики, в които до голяма степен се избягват тези остри кризисни явления. Типичен пример в това отношение е Швеция. Шведската социалдемократическа система се отличава с най-стръмната прогресивно подоходна система на облагане, съчетана със стимули (най-вече данъчни) за реинвестиране на печалбите на капитала. Набираният по този начин ресурс в държавния бюджет се използва за създаване на такова социално осигуряване, което до много голяма степен компенсира негативното отражение на принадената стойност върху потреблението и оттам – върху бумеранга на свръхпроизводството.
Естествено, този социалдемократичен модел не е по вкуса на едрия капитал в най-развитите капиталистически страни. Неговата алчност за свръхпечалби е на път да доведе света до дълбоки икономически и социални кризи. Това е разбираемо, а което е напълно не разбираемо е: как и защо правителството на тройната коалиция, председателствано от БСП, въведе плоския данък в пълно противоречие с успешния социалдемократически модел ?!? И в допълнение на това политическо безумие, не се създадоха никакви стимули за реинвестиране на печалбите, особено в т.н. приоритетни области на икономиката.
Знам, че веднага ще се изтъкне аргументът за привличане на външни инвестиции в българската икономика. Да, но резултатите сочат, че външните инвестиции се насочиха не толкова в реалната икономика, не в стратегическите приоритетни за страната области, а в сферата на услугите – търговски и банкови услуги преди всичко.
Другият аргумент в защита на тази политика е, че главната цел на това правителство е била да ни харесат за членове на ЕС и НАТО. Да, вярно Швеция не е в НАТО и Еврозоната, но не затъва икономически както Гърция, доведена до това състояние от консерваторите на “Нова демокрация”.
Пред българската общественост левите политици трябва да излезат с ясни, честни позиции по изхода от кризата, без да замазват грешките си. Само така може да се спечели широка обществена подкрепа и да се сложи ред в държавата и икономиката. Такава силна подкрепа не може да се спечели само с критика на управлението на ГЕРБ, а с добре аргументиран набор от ясни, разбираеми социално-икономически позиции.
Според мен, обществото иска отговор на следните проблеми на политика на промяната:
(а) от къде да се вземат средства за съживяване на икономиката и постигане на такъв темп на ръста на брутния национален продукт, който да осигури догонване на средно европейското ниво на национален доход на глава от населението;
(б) как да се стимулира реинвестирането на печалбата и как да се облага луксът в потреблението;
(в) как трябва да се увеличат пълномощията на местната власт за сметка на прекомерната централизация в държавата;
(г) как да се намалят съществено управленските разходи в цялата държава;
(д) как да се преодолее демографският срив на България и да се осигури подмладяване на нацията;
(е) как да се осигури образование, адекватно на нуждите на икономиката ни;
Политическа сила, която не може да предложи приемливи позиции по тези проблеми, както за широките трудови маси, така и за бизнеса, няма шанс да води страната.
София, 14.10.2011
